arina-rus (Арина)
77 362
24.10.2010 г., 12:43 ч.

Приказка за луната, вятъра и... още нещо 

  Поезия
1531 0 10

Приказка за луната, вятъра и... още нещо

 

Когато нощем в купола небесен

блестяла само лунната принцеса,

а на земята палавият вятър

танцувал волен във полята,

нагоре той погледнал уморен

и мигом от лика ú бил пленен.

 

Тогава, както казват вещо

експертите в любовните дела,

от първи поглед влюбил се горещо

вятърът в надменната луна.

 

На коленé пред нея паднал той

и нямала душата му покой,

да види пак прекрасната Селена,

а тя попитала го отегчена:

„Но как ще докажете чувствата Ваши?

Техният земен произход ме плаши!”

 

Безмълвен си тръгнал вятърът влюбен,

време да мисли не му трябвало много.

Готов бил на всичко, на подвиг безумен,

решил: Любовта да открадне от Бога!

 

....

 

Така, без опит примките му да избегне

и от ловеца земен да побегне,

пренебрегвайки веднъж капаните,

Любовта във мрежите се хванала...

И хукнал вятърът към свойта мила

в ръцете с дар, с огромна сила.

 

Но по рождение не знаела луната

за тежестта на чувствата, била невежа.

Когато Любовта поела във ръката,

изпуснала я непохватна и небрежна.

И може това да е божия милост,

но паднала тя и със звън се разбила...

 

Често и ние, като наивния вятър,

чувствата свои разкриваме сляпо,

любов даряваме на хора, много,

които да я задържат не могат...

И търсим от нея в небето следи,

приели парченца любов за звезди.

 

 

 

 

© Арина Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??