Приказка за луната, вятъра и... още нещо
Приказка за луната, вятъра и... още нещо
Когато нощем в купола небесен
блестяла само лунната принцеса,
а на земята палавият вятър
танцувал волен във полята,
нагоре той погледнал уморен
и мигом от лика ú бил пленен.
Тогава, както казват вещо
експертите в любовните дела,
от първи поглед влюбил се горещо
вятърът в надменната луна.
На коленé пред нея паднал той
и нямала душата му покой,
да види пак прекрасната Селена,
а тя попитала го отегчена:
„Но как ще докажете чувствата Ваши?
Техният земен произход ме плаши!”
Безмълвен си тръгнал вятърът влюбен,
време да мисли не му трябвало много.
Готов бил на всичко, на подвиг безумен,
решил: Любовта да открадне от Бога!
....
Така, без опит примките му да избегне
и от ловеца земен да побегне,
пренебрегвайки веднъж капаните,
Любовта във мрежите се хванала...
И хукнал вятърът към свойта мила
в ръцете с дар, с огромна сила.
Но по рождение не знаела луната
за тежестта на чувствата, била невежа.
Когато Любовта поела във ръката,
изпуснала я непохватна и небрежна.
И може това да е божия милост,
но паднала тя и със звън се разбила...
Често и ние, като наивния вятър,
чувствата свои разкриваме сляпо,
любов даряваме на хора, много,
които да я задържат не могат...
И търсим от нея в небето следи,
приели парченца любов за звезди.
© Арина All rights reserved.
