Приказка за Любовта...

                    Кажѝ, кажѝ  бедний ми рибарю

                   знаеш ли мрежи да плетеш...

Млад рибар изкърпвал стара мрежа

нейде на един далечен бряг –

палава девойка го заглежда

тайно му подава страстен знак...

Слънцето към залез наклонява,

вятър блъска вихрено вълни,

над брега полека свечерява

плахо трепват първите звезди...

Пламват в мрака по брега огньове,

влажните дървета в тях димят,

а в нощта рибарите отново

се надлъгват докато заспят...

... Две очи пробляснали във мрака

момъкът подмамили натам,

гдето хубавицата го чака

с дар божествен, щедро обещан...

От звездите музика вълшебна

сипела се нежно над нощта,

а до сутринта като легенда

щяла да остане Любовта...

Щяло край огньовете разпалени

да разказват как дори рибар

може от Съдбата да е гален

на страстта в безумния олтар...

... А жената вихрено раздала

любовта си на един рибар,

щяла да получи на раздяла:

Цялото море, с единствен фар...

... Сменяли местата си звездите,

ритъмът – вълните в самота,

вятърът на пориви сърдити

като бродник виел из нощта...

Едно време в Океана