11.07.2009 г., 16:24

Приказка за плода

803 0 1

Изтощение...

 

Ябълката в райската градина,

която не може да цъфти,

любовта в моите дни,

която винаги стои несподелена.

Така стоя, погълнат от своя паралелен свят,

зимата - неспирен кръговрат,

а пролетта останала е блян

по изгубената нежност,

еуфорията, превърнала се в тленност.

Гният нейде старите неща

от топлотата на страстта,

а новите стоят далече,

заместени от нищетата на страха...

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Атанас Къшев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...