Jul 11, 2009, 4:24 PM

Приказка за плода

  Poetry » Other
809 0 1

Изтощение...

 

Ябълката в райската градина,

която не може да цъфти,

любовта в моите дни,

която винаги стои несподелена.

Така стоя, погълнат от своя паралелен свят,

зимата - неспирен кръговрат,

а пролетта останала е блян

по изгубената нежност,

еуфорията, превърнала се в тленност.

Гният нейде старите неща

от топлотата на страстта,

а новите стоят далече,

заместени от нищетата на страха...

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Атанас Къшев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...