Приказка за плода

Poetry » Other

804 0 1

Изтощение...

Ябълката в райската градина,

която не може да цъфти,

любовта в моите дни,

която винаги стои несподелена.

Така стоя, погълнат от своя паралелен свят,

зимата - неспирен кръговрат,

а пролетта останала е блян

по изгубената нежност,

еуфорията, превърнала се в тленност.

Гният нейде старите неща

от топлотата на страстта,

а новите стоят далече,

заместени от нищетата на страха...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0