6.10.2013 г., 22:10

Приказка за възрастни

840 0 8


Тя нямаше и двадесет години...
Обичаше да гледа към звездите.
Намираше си хиляди причини
в мечтите си високо да политва...
Бе влюбена във залеза, във птиците,
във всяко малко чудо на природата...
Не я блазняха пошлостта, жълтиците
и вярваше до глупост тя на хората...
Но липсваше и някой. Kато нея...
Онзи, с който да гледа към звездите...
И питаше се: "За какво живея
щом няма с кой да поделя мечтите?"
Навярно празнотата във сърцето
в онази нощ бе толкова болезнена,
че я усети даже и небето
и то ù прати светлинка надежда.
Една звезда политна към земята!...
Сърцето ù заби тревожно, лудо!...
И без да се замисля и пресмята
си пожела Любов... и нищо друго.
И Любовта дойде. И изведнъж
животът ù така се преобърна...
Той - нейната мечта, с име на мъж
за миг момичето в жена превърна.
...
Красиво бе, но... промени се климата.
След месец или два, не помня колко...
Не зная и коя беше причината,
но... се превърна Любовта във болка.
До днес ме жегва думичката "но"
и бягам все от думите след нея...
А изборът един е: "За добро"
съм длъжна всичко да преодолея.
...
Днес тя е по-различна. Помъдряла...
Тъгата си успешно е прикрила.
Усмихва се, наполовина цяла.
(Чудя се, откъде намира сила?)
И пак нагоре гледа, към звездите...
А те са тъжни... Просто всяка знае
и в тъмното в очите ù разчита
какво тя иска да си пожелае...
И може би за да я отърве
от болката и спомена ù тъжен,
една звезда поиска да умре
та нейното желание... да сбъдне.
"Да го забравя! Да не се е случвал!...
Да го изтрия някак от сърцето!...
И никога аз вече да не чувствам
тази любов болезнено-проклета!"
...
Да можеше желанието ù някак
да сбъдне тази падаща звезда...
Но как се заличава отпечатък,
горящ в сърце на влюбена жена?
...
Тук идва краят... Лош или пък не
зависи от това дали си влюбен...
И ако да... ти знаеш най-добре: 
все пак: ако не чувстваш... си погубен.
... Оставям да живее Любовта.
Поне едно (до болка) ù признавам:
По-силна е от всичко! Затова...
най-истинското чувство си остава.

Павлина Соколова

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Павлина Соколова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...