31.01.2016 г., 9:52

Приказки

Поезия

524 0 4

Чувството е меко, разтегливо,
като топъл дъх, полегнал между дърветата,
като накапалите листа и сиянието край тях,
и изгряващото слънце между клоните.
Облакът е топъл като ръкавица на готвачка,
подхванал мисли и някоя и друга птичка
с нелепия звън на смеха на утрото.
Провисналите жици на липата
са светли на слънцето,
цветовете са светли и уханни,
и няколко гарги се разхождат в здрача.
Обладан от приказки този кът
е скрит от хората
и се пренася към луната...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

limeruna (Йоана)

Благодаря, че наминахте!

2016-02-01T23:17:17+02:00
iren5 (Ирен)

Не е приказка, истина е. Само трябва да умее човек да "вижда", "чува" и усеща.

2016-01-31T12:59:13+02:00
vedrina (Марина Стоянова)

Прекрасна картина - побиха ме тръпки..., съпоставянето на здрача - със зашеметяващата красота на утрото..., гарги, луна и бухали, кукумявки и други такива..., малко сме встрани от нощния циркус..., но утрото е изключително красиво.., дискът на слънцето се очертава и ни дарява топлина!!! Слънчевите лъчи достигат до Земята за 8 минути и 3 секунди....!!!
"Чувството е меко, разтегливо,
като топъл дъх, полегнал между дърветата,
като накапалите листа и сиянието край тях,
и изгряващото слънце между клоните."

2016-01-31T11:43:07+02:00
vega666 (Младен Мисана)

Една невероятно топла, бих казал - кадифено мека образност, насища тъканта на тази лирична композиция. Усещането е за финес, изящество и лекота. Почувствах пречистена и обновена душата си от съприкосновението си с текста ти, Лимеруна. А това е главната цел на поезията - да ни извежда от грубата морда на действителността и да ни дарява с полъха на красотата. Поздравявам те за сътвореното!

2016-01-31T10:46:53+02:00