limeruna (Йоана)
565 3355
31.01.2016 г., 9:52 ч.

Приказки 

  Поезия
391 0 4

 

Чувството е меко, разтегливо,
като топъл дъх, полегнал между дърветата,
като накапалите листа и сиянието край тях,
и изгряващото слънце между клоните.
Облакът е топъл като ръкавица на готвачка,
подхванал мисли и някоя и друга птичка
с нелепия звън на смеха на утрото.
Провисналите жици на липата
са светли на слънцето,
цветовете са светли и уханни,
и няколко гарги се разхождат в  здрача.
Обладан от приказки този кът
е скрит от хората
и се пренася към луната...

© Йоана Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря, че наминахте!
  • Не е приказка, истина е. Само трябва да умее човек да "вижда", "чува" и усеща.
  • Прекрасна картина - побиха ме тръпки..., съпоставянето на здрача - със зашеметяващата красота на утрото..., гарги, луна и бухали, кукумявки и други такива..., малко сме встрани от нощния циркус..., но утрото е изключително красиво.., дискът на слънцето се очертава и ни дарява топлина!!! Слънчевите лъчи достигат до Земята за 8 минути и 3 секунди....!!!
    "Чувството е меко, разтегливо,
    като топъл дъх, полегнал между дърветата,
    като накапалите листа и сиянието край тях,
    и изгряващото слънце между клоните."
  • Една невероятно топла, бих казал - кадифено мека образност, насища тъканта на тази лирична композиция. Усещането е за финес, изящество и лекота. Почувствах пречистена и обновена душата си от съприкосновението си с текста ти, Лимеруна. А това е главната цел на поезията - да ни извежда от грубата морда на действителността и да ни дарява с полъха на красотата. Поздравявам те за сътвореното!
Предложения
: ??:??