JujuBuju (Миглена Миткова)
563 3983
27.08.2017 г., 20:19 ч.

Приключение юнашко 

  Поезия » За деца
1787 4 24

Крачат учениците напети -
днес минават втори клас, за трети!
Гордо към родителите стъпват -
веч` на възрастните не отстъпват!
Само Сашко пак напреде тича
(мирен да стои не му прилича)
и подскача весело към мама.
Ала тя го среща с вест голяма -
той пораснал е и му приляга
в къщата на баба да помага.
Цяло лято ще се гледат двама
(моля, моля, да не прави драма!).
Нос провесва Сашко и посърва...
С баба да стои не му отърва,
но минава мисъл през главата -
хич не вижда тя без очилата!
Вечер цайсите той ще ѝ крие,
тайно от компотите ще пие,
но от портмонето най-напред
левче ще скатай за сладолед...
Речено и сторено - наш Сашко
почна приключение юнашко!
Всеки ден си взима сладолед,
даже в петък си похапна пет!
Ала във задачката не смята - 
баба знай къде са очилата.
Вечер късно, Сашко щом заспи,
стриктно тя парите си брои...
"Сашко, от портфейла ми вземи
за две чушки и ориз пари!
После, ако ти остане ресто,
може сладко. Но да не е често!"
"Слушам, бабче!" - Сашко е доволен,
пак минава номерът подмолен.
И от свойта баба Параскева
той си взима цели десет лева!
Старата обаче се досеща,
бързо прави супичка гореща.
Щом от магазина той се връща,
тъй ухае цялата им къща!
"Хайде, Сашко, идвай на обяд,
сили трябват ти дорде си млад!"
Олеле, сега я той закъса...
Супите на баба му върхът са,
ала вече му е зле - от пладне
осем сладоледа той изяде!
"Чакай, бабо, аз да ти разкажа...
Истината цяла ще ти кажа!
Щом се връщах днес от магазина,
леля Веселка край мене мина,
спря се морно и се поогледа...
Носеше тя осем сладоледа!
И се притесни - ще се стопят...
Даде ги на мене за из път.
Аз нали добър съм, не отказах
и сега коремът ме проряза..."
Баба под мустак се поусмихна,
но за да се скрие, ужким кихна.
"Веселка - такова съвпадение,
с нея ще си правим угощение!
На обяд я днес поканих аз,
чакам я след мъничко пред нас!"
Сашко се смути, позавъртя се,
замъгли се погледът му ясен,
после за учудване на всички,
рукнаха в очите му сълзички!
"Бабо, аз виновен съм, признавам!
Ти прости ми, мило-драго давам!
Ще те слушам, цял ден ще помагам,
вечерта навреме ще си лягам!
Няма вече никога така
скришом аз парички да крада!"
Баба се подсмихна благо, благо
(внучето от всичко е най-драго),
ала за урок заслужил бе
вънка двора той да измете.
Вечерта с усмивка тя го гледа -
изразходил осем сладоледа!
 

© Миглена Миткова Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

"Хитрушковците сладкодумни са палавници умни" »

1 място

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??