17.08.2022 г., 11:40

Приключения с обувки

871 1 11

Имам три обувки сладки

и различни за късмет,

чифтове били за кратко

и обувам ги поред.

 

Първата с кафяво тяло

и отпред е със бомбе,

втората е снежно бяла,

третата е май розе.

 

Щом кафявата обуя,

бъбря, бъбря, без да спра,

сигурно ще се прочуя,

млъквам щом се уморя.

 

С бялата съм друга зная,

сякаш в стаята летя

и принцеса съм накрая,

само че до вечерта.

 

А розето ми харесва

с дългия си тънък ток,

щом по токчето се плесвам,

правя смело скок след скок.

 

Май че много си измислям,

мама пак ще ми рече,

но сама съм, вече искам

да роди едно момче,

 

може даже и момиче,

и близнаци може пак,

братче или пък сестриче

дойдат ли, това е знак,

 

чудесата, че се случват,

те край мен са, и растат,

даже да ми вземат куче,

ще е чуден този свят.

 

А сега съм боса, тичам

по трева – зелен килим,

чудесата ги обичам

и живот неповторим.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Милена Френкева Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

14 място

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...