danigallery (Йорданка Господинова)
388 1671
3.03.2011 г., 22:11 ч.

Прилив 

  Поезия » Любовна
768 0 5

До задъхване мога да вярвам,

нощем всяка вина да прощавам,

срещу вятъра мога да бягам

щом в очите ти сутрин изгрявам.

 

Знам, че искрено обич ти давам

искам само да бъда до тебе -

ще превръщам деня ти в жарава,

ще играя със песен по нея.

 

Гордо твоята обич ще нося -

докосни ме отново любовно!...

Край морето, задъхано боса

ще жадувам за прилива волно.

 

И защото съм клетвено твоя

те наричам да бъдеш в земята

оня тътен, дошъл след прибоя,

извор, бликащ с любов в тишината...

 

Боров ствол, победил ветровете,

нощ безлунна, родила зората

в труден път  - по каменни хребети…

Mоя обич, мой прилив в душата!...

© Йорданка Господинова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??