Прилив
До задъхване мога да вярвам,
нощем всяка вина да прощавам,
срещу вятъра мога да бягам
щом в очите ти сутрин изгрявам.
Знам, че искрено обич ти давам
искам само да бъда до тебе -
ще превръщам деня ти в жарава,
ще играя със песен по нея.
Гордо твоята обич ще нося -
докосни ме отново любовно!...
Край морето, задъхано боса
ще жадувам за прилива волно.
И защото съм клетвено твоя
те наричам да бъдеш в земята
оня тътен, дошъл след прибоя,
извор, бликащ с любов в тишината...
Боров ствол, победил ветровете,
нощ безлунна, родила зората
в труден път - по каменни хребети…
Mоя обич, мой прилив в душата!...
© Йорданка Господинова All rights reserved.
