Mar 3, 2011, 10:11 PM

Прилив 

  Poetry » Love
809 0 5

До задъхване мога да вярвам,

нощем всяка вина да прощавам,

срещу вятъра мога да бягам

щом в очите ти сутрин изгрявам.

 

Знам, че искрено обич ти давам

искам само да бъда до тебе -

ще превръщам деня ти в жарава,

ще играя със песен по нея.

 

Гордо твоята обич ще нося -

докосни ме отново любовно!...

Край морето, задъхано боса

ще жадувам за прилива волно.

 

И защото съм клетвено твоя

те наричам да бъдеш в земята

оня тътен, дошъл след прибоя,

извор, бликащ с любов в тишината...

 

Боров ствол, победил ветровете,

нощ безлунна, родила зората

в труден път  - по каменни хребети…

Mоя обич, мой прилив в душата!...

© Йорданка Господинова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??