pepsi1975 (Пепи Оджакова)
252 3420
12.09.2008 г., 21:19 ч.

Приливи и отливи 

  Поезия
514 0 4

Когато вятърът целува се с морето,

една вълна се ражда да ме отведе.

Там във дебрите, където

по-страшно е от разсърдено небе.

 

Тогава всичко мътно е,

не виждам нищо от мъгла.

И само вкопчвам се във страховете

и на тях дори разчитам за спасение.

 

Когато слънцето играе си с небето,

денят красив е там, за да разказва.

Една съвсем различна приказка,

от туй, което свикнал си да слушаш.

 

Че има утро и след самотата,

че денят е равен на нощта.

Че не всичко боли и наранява,

когато се изправиш, после рана.

© Пепи Оджакова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??