Приливи и отливи
Когато вятърът целува се с морето,
една вълна се ражда да ме отведе.
Там във дебрите, където
по-страшно е от разсърдено небе.
Тогава всичко мътно е,
не виждам нищо от мъгла.
И само вкопчвам се във страховете
и на тях дори разчитам за спасение.
Когато слънцето играе си с небето,
денят красив е там, за да разказва.
Една съвсем различна приказка,
от туй, което свикнал си да слушаш.
Че има утро и след самотата,
че денят е равен на нощта.
Че не всичко боли и наранява,
когато се изправиш, после рана.
© Пепи Оджакова All rights reserved.
