2.10.2019 г., 21:34

Принцесата и граховото зърно

1.6K 1 4

         Уж Принцесата е чистокръвна...

         Крехка, но със здрав финансов борд!

         Рейтинга висок е - не помръдва,

         но пък Принцът никак не е горд.

 

         Пак провал пред граховото зърно!

         Тестът - под дюшеците прикрит,

         му показва да избира мъдро,

         да не слуша речник духовит.

 

         Търси се съпруга - с такт и усет

         към бодливото ни общество.

         Да е под прикритие - Конфуций!

         Клеопатра - с власт и потекло!

 

         Да е умна - с простия, светец - с добрия,

         с хитрия нахалник - Настрадин,

         с чуждите посланици - тръстика,

         за хазната - ключ, в страната - мир!

 

         Чакаме достойната Принцеса!

         Граховата ни неволя спи...

         Ще я сложим под дюшека лесно.

         А народът? Той ще издържи!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Маргарита Петрова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря за честта,че виждаш в мен будител!Надявам се просто да служа добре на достойните човешки каузи - в поезията и в живота.
  • Съжалявам, че едва днес се спрях тук!
    Но може би е знаково или на мен ми се иска да го приема за такова. Открих будителя в теб и те поздравявам от сърце!
  • Признавам,че в случая смехът ми е "през зъби".Целта е да се замислим,защото всички лежим върху неудобните "грахови зърна" на проблемите си,но чакаме някой друг да ни ги реши.Избираме грешните личности и подходи,а после ги осмиваме.Поуката остава за нас!
  • Де ги тейзи принцеси, деее... !?!?!?

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...