4.02.2018 г., 21:40 ч.

Природна любов 

  Поезия » Пейзажна
431 1 4
От валежа закапа надежда.
По студа се разтече сълза –
а светът моделирал е прежда
от гърба на сънлива роса.
От небето злокобния тътен
се разля във корито от страх.
А билет от живота ни мътен
изгоря и остана на прах.
Капки водни целуват земята.
Романтично я галят с ръка.
А наднича през рамо тревата
любовта. Натъжена. И зла. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Димитър Драганов Всички права запазени

Предложения
: ??:??