thedac (Димитър Драганов)
874 1129
4.02.2018 г., 21:40 ч.

Природна любов 

  Поезия » Пейзажна
422 1 4

От валежа закапа надежда.
По студа се разтече сълза –
а светът моделирал е прежда
от гърба на сънлива роса.

От небето злокобния тътен
се разля във корито от страх.
А билет от живота ни мътен
изгоря и остана на прах.

Капки водни целуват земята.
Романтично я галят с ръка.
А наднича през рамо тревата

любовта. Натъжена. И зла.

И Балкана погледна сърдито.
Тъмен облак небето смали.
Без покана затропа копито.
А навън продължи да вали.

© Димитър Драганов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря ви!
  • Мите, истинско богатство си! Споделям думите на Яна и ти благодаря за великолепеното стихотворение! Като музика от природата, така ми звучи. Браво!
  • Благодаря за прочита и силните думи, Яна!
  • Поезията ти носи стопроцентова наслада на сетивата. Като първата глътка въздух на открито за някой, държан заключен между четири стени в продължение на много, много дълго време. Страхотен си, поздравления!
Предложения
: ??:??