Природна любов
От валежа закапа надежда.
По студа се разтече сълза –
а светът моделирал е прежда
от гърба на сънлива роса.
От небето злокобния тътен
се разля във корито от страх.
А билет от живота ни мътен
изгоря и остана на прах.
Капки водни целуват земята.
Романтично я галят с ръка.
А наднича през рамо тревата
любовта. Натъжена. И зла.
И Балкана погледна сърдито.
Тъмен облак небето смали.
Без покана затропа копито.
А навън продължи да вали.
© Димитър Драганов All rights reserved.
