18.04.2024 г., 18:11 ч.

Прѝстанът на моята обич 

  Поезия » Любовна, Акростихове
329 7 22

В/икът ми онемява в тишината.

Р/ъцете ми, треперейки те търсят.

Е/динствена - надеждата е сляпа.

М/орето се вълнува, аз се кръстя.

Е/стествено, че сигурно от страх,

П/онеже не разбирам твойта липса.

Р/искувам да помисля всеки грях,

О/биден че дори не те описва.

С/ълзѝте ми неистово напират. 

Т/рагедия! Нима? Защо? И как? 

Р/ешено ли е? Господ не разбира ли, 

А/з мога ли без тебе в този свят? 

Н/о ти се приближаваш със вълнѝте,

С/тремително към тъжния ми прѝстан. 

Т/ревогата ми падна в плитчините, 

В/идял че плуваш в моето 

О/бичане... 

 

©тихопат.

Данаил Антонов

18.04.2024

© Данаил Антонов Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

Времепространство »

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Великолепие! Успех!
  • Успех и глас от мен!
  • Страхотно! Успех!
  • Хубаво стихотворение! Успех! 👍
  • Много хубаво!
  • Обичането и без чертички си е обич!
    Глас от мен, Данаил.
    Бъди здрав и вдъхновен!🍀
  • Стихотворението е хубаво и на мен ми хареса. Но тези обяснения за егото по-долу са излишни. Ту мач драма. 😊👍
  • Успех, Дани
  • Не следя предизвикателствата, а преди време бях попадала на акростих, който в момента не разбрах дори че е такъв. И ако тука не беше така написано, можеше и да подмина. Така че според мен е добре по някакъв начин да се публикува маркирано.
    Поздравления!
    А възможно ли е първите букви да се откроят с друг цвят? Редове и куплети съм "оцветявала", но букви не съм. И понеже днес не мога да пробвам, тъй като имам публикувано, затова питам!
    Не е лошо да се знаят и технически възможностите. Заровете егото, опссс, томахавката, нека ползотворно си споделим, моля!
  • inara, понеже споменахте ЕГО, именно то е нещото, което не сте успяла да подтиснете у себе си. Не смятам, че наклонените черти трябваше видно да огласят раздразнението Ви, предвид факта, че тук има зададена тема, чието съдържание би следвало да е водещо, а не начина, по който съм обозначил акростиха. Никъде не съм споменал, че събирам единствено аплодисменти, но искрено вярвам, че ако има критика, то трябва да не е с подобна дребнавост, зад която надничате с лицемерно одобрителна усмивка и много художествения възглас - Супер! Рядко си позволявам да коментирам, и ако го правя то е, за да изкажа възхищението си, или да дам критичното си мнение, като и в двата случая го правя аргументирано! Ако това място бе граматически назидателно и възпитателно, именно заради такива коментари, вероятно щях да си взема бележка. И последно, всички сме наясно, че зад изкуството много хорица крият истинската си същност. Нечия дарба всякога не може да реабилитира малодушието. Не сте такава, нали? 🙂
  • Прощавайте, че настъпах огромното Ви ЕГО, diesto!
    Стихотворението наистина ми хареса на първи прочит, дадох искреното си мнение по отношение на оформлението. Бях дала и глас. Оттеглих го. Не знаех, че се очаква само и единствено да ръкопляскаме в този сайт. (Шегувам се! Така е открай време!)
    Желая Ви успех във всичко!
  • Много ми хареса и на мен!
    Успех!
  • Любов по-дълбока от морето и пристан за обичане!
    Много ми хареса!
    Давам глас и пожелавам успех!
  • Много ми хареса!
    Успех!
  • Успех, Дани!
  • Благодаря Ви за прочита и отзивите!
    inara, съжалявам за "наклоненото" Ви раздразнение, което всъщност "леко" Ви "тежи", тъй като сте му отделила много думи за сметка на съдържанието, за което богатия израз - Супер, е "изправено" предостатъчен! 🙂
  • Давам глас! Чувствата свързани с морето са отражение на твоето обичане. Дълбоки като морето. Успех!
  • Супер! Излишни са тези наклонени черти, за да откроиш факта, че е акростих. Лично мен дори ме подразниха леко.
  • Много чувствено стихопризнание, Дани!
    Давам гласа си за теб, защото с магичните си слова ме караш да забравям за времето.
    Не спирай да спираш времето и да създаваш вакуум за щастие!
  • Успех!
  • Прекрасно!Успех!
  • Много ми хареса. Давам глас и ти пожелавам успех!
Предложения
: ??:??