Прѝстанът на моята обич
В/икът ми онемява в тишината.
Р/ъцете ми, треперейки те търсят.
Е/динствена - надеждата е сляпа.
М/орето се вълнува, аз се кръстя.
Е/стествено, че сигурно от страх,
П/онеже не разбирам твойта липса.
Р/искувам да помисля всеки грях,
О/биден че дори не те описва.
С/ълзѝте ми неистово напират.
Т/рагедия! Нима? Защо? И как?
Р/ешено ли е? Господ не разбира ли,
А/з мога ли без тебе в този свят?
Н/о ти се приближаваш със вълнѝте,
С/тремително към тъжния ми прѝстан.
Т/ревогата ми падна в плитчините,
В/идял че плуваш в моето
О/бичане...
©тихопат.
Данаил Антонов
18.04.2024
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Данаил Антонов Всички права запазени
