В/икът ми онемява в тишината.
Р/ъцете ми, треперейки те търсят.
Е/динствена - надеждата е сляпа.
М/орето се вълнува, аз се кръстя.
Е/стествено, че сигурно от страх,
П/онеже не разбирам твойта липса.
Р/искувам да помисля всеки грях,
О/биден че дори не те описва.
С/ълзѝте ми неистово напират.
Т/рагедия! Нима? Защо? И как?
Р/ешено ли е? Господ не разбира ли,
А/з мога ли без тебе в този свят? ...