Присъда
Нощ се спуска като ято врани
и земята се разтваря в тях,
проговарят старите балкани
и ни съдят за забравен грях.
Съдят ни за неорани ниви,
съдят ни за недожънат клас,
за това, че майка ни загива,
майката-земя на всички нас.
И историята гледа ни безгласно,
и гори във мен една мечта,
тежко е, но е напълно ясно
кой е отговорен за това.
Ах, гори в студа изпепелени
с тежки стволи - молещи ръце,
виещи се към небе студено,
сякаш нас ни призовават те.
Но до край не ни съдете още,
аз не съм стоварил своя глас,
в мене се разгаря пламък мощен,
който ще стопи леда край вас.
И ще дойдат озарени хора,
силни като вас, вековни стволи,
със мечти, изгарящи простора,
ще наложат честната ни воля.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Авитохол Всички права запазени
