11.04.2008 г., 13:48

Присъда

1.3K 0 22
след редакция
19.04.2008


Изнесе си очите
от съня ми.
И ги запрати да се лутат.
Във изгнание.
Останах сам. По ласки
на ханъми...
Минутка на
предсмъртното желание.

Откъсна фини фибри
от сърцето.
За да ги втъкнеш
в инквизиторния клуп.
С нишки от проклятия
ги вплете...
И ме осъди.
Жертвеният труп.

Изтръгна сетен стон
на възнесения.
И ме уби. Във пламенен
оргазъм...
Победно ме загърна в
обвинения.
И ме зари. Със празно.
От омраза.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Тома Кашмирски Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Много силен стих!Обичам категоричността и контрастите в поезията.А те са при теб!
  • Невероятно усещане след прочитането!
    Поздрав, Тома!
  • Честит ми стотен публикуван стих у сайто. Ако се бях усетил предварително нямаше да е този точно. Сега ще трябва да го редактирам, че малко ме дразни по юбилейно, да се е...манципирам у главата.

    Поздрави на всички.
  • Върха...
  • Супер!Остави ме без дъх!

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...