Присъдата
Осъден бях на хиляди неволи.
Приписаха ми много грехове.
И съжалявам, че мълчах... Защо ли?
С това спечелих само врагове...
Ала опазих част от свойта гордост.
И тя ще бъде с мен и занапред...
Във жилите ми няма грам умора
и ето - днес за вас ще дойде ред...
Ще трябва много скъпо да се плаща
за всички унижения и срам!
Аз вече си платих! Сега е ваш ред
да чуете това, което знам!
Когато сутрин в тъмните прозорци
се вглеждам, чувам как си спите –
спокойни, „праведни”, ала притворни,
със съвести във гардероба скрити...
Когато ви погледна във очите,
прочитам ясно всеки следващ ход...
И всички дребни тайнички, които
заключили сте със секретен код...
Ще плащате! За всичко и за всеки,
когото сте потъпкали до днес
във името на своите успехи!
Или на своя личен интерес!
Ще плащате!
И трябва да го знаете!
Ще плащате!
И нека ви боли!
Почувствайте началото на края
и колко е светът несправедлив!
Несправедлив,
но досега – за другите,
които сте съсипвали с лъжи.
Заграбеното трябва да загубите –
по право то не ви принадлежи!
Ще плащате!
Ала не се сърдете
на мен!
Не аз съм толкова жесток...
Животът е такъв...
И разберете –
не аз ви съдя!
Ще ви съди Бог...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Георги Ванчев Всички права запазени
