Цъки (Христо Манчев)
182 498
15.10.2017 г., 18:08 ч.

Привличане 

  Поезия » Любовна
389 2 11

Опозорена беше от нещастия и скръб.
Целуна ме за сбогом.


Казах: "Мила, благодарен съм,
че дойде за да ме видиш...
та аз те чаках токова години."

 

"Не искам да те виждам" каза тя
а по пода капеха горчиви сълзи.

 

"Защо дойде тогава? 
защо човъркаш в стари рани...?"

 

"Не знам защо съм тук,

може би, защото още те 
обичам."

 

 

(Обичайте се хора ... животът е една искра във вечният огън на забравата)

 

 

© Христо Манчев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Браво,Христо!
  • Обичам Ви приятели и постоянно за вас си мисля .. Липсвате ми много .. иска ми се отново да се съберем.. Покарай Вас се чувствам различно.. (май ще направите от мен пройдохата-човек)
  • Присъединявам се към призива ти, Христо. Нека се обичаме! Поздравявам те за искрения стих!
  • Браво Христо, много емоционално стихотворение и прекрасно послание, което си оставил за накрая! Поздравления, Приятелю!
  • Хареса ми стихът ти, Христо, много е съдържателен и неподправен! Поздрави!
  • Това продължение на историята ти ли е-взех да следя стиховете ти.В малко,казваш всичко-браво.Пожелавам ти следващия стих да е оптимистичен.
  • От дъното на душата...
  • Така се чувствам напоследък Меги.. но това е временно често ми се менят настроенията .. като прогнозата .. за времето
  • Благодаря за корекцийте майсторе.. Обичам Те!
  • *****
  • Много си романтичен напоследък, Цъки!
Предложения
: ??:??