Опозорена беше от нещастия и скръб.
Целуна ме за сбогом.
Казах: "Мила, благодарен съм,
че дойде за да ме видиш...
та аз те чаках токова години."
"Не искам да те виждам" каза тя
а по пода капеха горчиви сълзи.
"Защо дойде тогава?
защо човъркаш в стари рани...?"
"Не знам защо съм тук,
може би, защото още те
обичам."
(Обичайте се хора ... животът е една искра във вечният огън на забравата)
© Христо Манчев All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
