Опозорена беше от нещастия и скръб.
Целуна ме за сбогом.
Казах: "Мила, благодарен съм,
че дойде за да ме видиш...
та аз те чаках токова години."
"Не искам да те виждам" каза тя
а по пода капеха горчиви сълзи.
"Защо дойде тогава?
защо човъркаш в стари рани...?"
"Не знам защо съм тук,
може би, защото още те
обичам."
(Обичайте се хора ... животът е една искра във вечният огън на забравата)
© Христо Манчев All rights reserved.
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
