Привързаността боли
"Всякаква привързаност към всичко земно е страдание."
Сидхарта Гаутама (Буда)
Копринената нишка на привързаност
усуква се от онзи миг рожден,
когато към живота запрепускали,
мечтаем за добро и за любов.
Съдбата ниже своя огърлица
с мънистата наречени живот.
Подрежда майсторски ивица след ивица,
реди ги в своя схема бод до бод.
Привързва ни към място и към време,
към дом, към корени и към човек.
Изплита ни товар, изплита бреме,
така калява в пътя ни нелек.
Наниже камък лунен от всемира,
друг път с усмивка сложи маргарит.
Веднъж, дваж - ситен пясък в раковина,
а после тежък къс от сив гранит.
Тъй здрава е копринената нишка,
издържа всяка тежест, всеки низ.
И щом поиска ти се да избягаш,
затяга възел, праща ведър бриз.
Привързаност - неистово страдание,
човърка в съвест, рови в люти рани.
С копринената нишка те е вързала
и минало - добро и лошо, брани…
Копринената нишка на привързване
усукана от онзи миг рожден.
държи те здраво, стиска до задъхване,
подсмихва се, припява тоз рефрен:
На нишка от коприна си обречен
и в ложето й трябва да се върнеш.
Забравяш всеки порив, зов сърдечен,
дори в душата вътре да замръзнеш…
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Златка Чардакова Всички права запазени
