В памет на моя скъп приятел Лъчо (Лъчезар Мартинов)
Приятелю скъп, животът отписва...
Все някога идва му краят
на стария - жив маскарад.
Едни се насочват към рая.
Други - към мрачния ад!
Не зная къде ще отседнеш
в бездънното - тъжно отвъд.
Заглъхнаха дните ни - песен,
от глухия див кръстопът.
На гроба, ти тихо изправен,
ще стискам частичката пръст.
Отвътре горчиво ще плачем,
побити на крехкия кръст.
Ще липсваш - ужасно ще липсваш.
Животът след теб ще тежи.
Затворен в подземната истина,
по-страшна от всички лъжи!
© Младен Мисана All rights reserved.