25.05.2016 г., 20:36

Признание

967 0 4

Не съм писател, художник, поет,

аз съм единствено - Вили.

Не търсете таланти у мен

някъде да са се скрили.

 

Не искам да ме превърнат в герой,

не търся и да бъда известен

или да се запитат някога „той

какво открива в птичите песни?

Защо опитва да нарисува

от техните ноти картини

и защо се разхожда в дъжда

без да е в настроение синьо?“

 

Във всяка дума или щрих

опитвам да влагам послания:

Добро не върши за пари!

Уважавай всяко създание!
Не чакай милост от богове –

те са жестоки към хората!

Не отнемай чужди плодове

и не гради за мисъл стобори!

Всяко нещо в живота

има свои две страни,

слънчевата търся да открия.

Правиш ли така и ти?

 

Не! Не съм писател, художник, поет,

приемете ме само за Вили.

Не търсете таланти у мен –

те у другите са се скрили.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Вили Тодоров Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря отново, че сте погледнали моите неща и за оставените мнения! Безжичен, засега не мисля да напусна тук, но вече напуснах други литературни сайтове, които не позволиха и дори триха неща, невъзхваляващи управляващи личности от СИК! Защото за мен литературата не е само в възможност за творческо съчинение с по-малко или повече използвани епитети за описание по дадена тема. А преди всичко - възможност за искрено споделяне с или чрез "белия бизон" на отношението към реалността и преживяваното от конкретен човек.
  • Добре, че беше този автокоментар, за да видя "ВТ". Мислих, че е напуснал. Както много други. Харесва ми да чета и да не виждам "отговори".
  • Ако трябва да избера между това да съм читател или автор, ще избера да съм читател Красиво пишеш!
  • Благодаря на всички, които са се отбили при мен да го прочетат! ИСкам да знаете, че ценя това, защото отдавна съм се зарекъл да не пиша мнения под чужди произведения и така да получавам коментарии за благодарност.

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...