7.10.2017 г., 0:21 ч.

Призрак 

  Поезия » Оди и поеми, Друга
1427 3 2

Две години от пепел изваяни, 
душа невинна във огън умря. 
Две години безстрастни, окаяни, 
сърце алено повехна и спря. 
Две години игли на ненавист
пронизваха тялото малко, добро, 
светът за него е злоба и завист, 
скри се от всички, загина самó. 

 

Призрак морен от пепел роден, 
броди и гледа хорската злост. 
Спомня живота вълнуващ, зелен, 
от телцето запазил е ребрена кост.
Стиска я мъчно в студената длан, 
разказва му тя за розови дни, 
сега той е гневен, печален и сам, 
но плаха надежда се в него таи... 

 

След две години дойде самотата, 
застигна го бавно, ума му изпи, 
падна ранен на съдбата в краката, 
плаче и моли да го някой спаси... 
 

© Elizabeth Draxler Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??