Призрак
Две години от пепел изваяни,
душа невинна във огън умря.
Две години безстрастни, окаяни,
сърце алено повехна и спря.
Две години игли на ненавист
пронизваха тялото малко, добро,
светът за него е злоба и завист,
скри се от всички, загина самó.
Призрак морен от пепел роден,
броди и гледа хорската злост.
Спомня живота вълнуващ, зелен,
от телцето запазил е ребрена кост.
Стиска я мъчно в студената длан,
разказва му тя за розови дни,
сега той е гневен, печален и сам,
но плаха надежда се в него таи...
След две години дойде самотата,
застигна го бавно, ума му изпи,
падна ранен на съдбата в краката,
плаче и моли да го някой спаси...
© Elizabeth Draxler All rights reserved.
