5.04.2014 г., 11:12

Пробен камък

519 0 3

Какво съм аз?! Една мистерия.

Отвътре нищо. Пълен мрак.

И снопчета от огън в него,

които да се случат чакат.

 

Какво съм аз?! Змия от пламък.

Река от лава. Синя бездна.

Самата същност. Пробен камък

за всичко - бъдно и изчезнало.

 

Строя вселени. Много просто е.

Щом нещо видя, то се ражда.

Щом нещо светне в тъмнината,

симфония от цветове изграждам.

 

Но не с ръце. И не с молитви...

Отвътре всичко е. Безкрайно.

То смее се. Свободно тича

сред вихъра на своите тайни.

 

Свещен финес в бездънна бездна.

Сияйни нишки сплитат роза.

Страхувах се. Не се харесвах.

А същността ми плодоносна е.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нели Дерали Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря ви, Елица и Мисана! Когато достигне до същността си човек разбира, че той сам е творецът на своята съдба - тоест връща се в началото на пътя, също като героят от "Алхимикът" на Пауло Куелю. Обаче целият този път си заслужава, с всички свои ясни и светли, и тъмни и залутани отсечки, в които ни се струва, че сме го изгубили безвъзвратно. Когато достигнем до себе си, това себе вече е нещо съвсем различно от онова, което ни се е струвало, от всички наши представи за духовност и материалност. Виждаме ясно, че всичко предварително установено не е нищо друго освен поредното клише, представа. Желая прекрасен ден и на двама ви!
  • С поглед към себе си - и критичен, и утвърждаващ.
    Затрогваща изповед, след извървян път към самопознанието.
    Стих с философски заряд, характерен за стила на Исзаард.
    Поздрави!
  • Стих изграден върху съществения за битието на всеки един от нас въпрос: "Какво съм аз?, с изначално предположени отговори, пронизващи тъканта на произведението. Умело и майсторски изграден и въздействащ текст с позитивен и жизнеутвърждаващ финал, в характерния за авторката стил.

    Чудесно, Из! Поздравление от мен!: Мисана

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...