Apr 5, 2014, 11:12 AM

Пробен камък

517 0 3

Какво съм аз?! Една мистерия.

Отвътре нищо. Пълен мрак.

И снопчета от огън в него,

които да се случат чакат.

 

Какво съм аз?! Змия от пламък.

Река от лава. Синя бездна.

Самата същност. Пробен камък

за всичко - бъдно и изчезнало.

 

Строя вселени. Много просто е.

Щом нещо видя, то се ражда.

Щом нещо светне в тъмнината,

симфония от цветове изграждам.

 

Но не с ръце. И не с молитви...

Отвътре всичко е. Безкрайно.

То смее се. Свободно тича

сред вихъра на своите тайни.

 

Свещен финес в бездънна бездна.

Сияйни нишки сплитат роза.

Страхувах се. Не се харесвах.

А същността ми плодоносна е.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Нели Дерали All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря ви, Елица и Мисана! Когато достигне до същността си човек разбира, че той сам е творецът на своята съдба - тоест връща се в началото на пътя, също като героят от "Алхимикът" на Пауло Куелю. Обаче целият този път си заслужава, с всички свои ясни и светли, и тъмни и залутани отсечки, в които ни се струва, че сме го изгубили безвъзвратно. Когато достигнем до себе си, това себе вече е нещо съвсем различно от онова, което ни се е струвало, от всички наши представи за духовност и материалност. Виждаме ясно, че всичко предварително установено не е нищо друго освен поредното клише, представа. Желая прекрасен ден и на двама ви!
  • С поглед към себе си - и критичен, и утвърждаващ.
    Затрогваща изповед, след извървян път към самопознанието.
    Стих с философски заряд, характерен за стила на Исзаард.
    Поздрави!
  • Стих изграден върху съществения за битието на всеки един от нас въпрос: "Какво съм аз?, с изначално предположени отговори, пронизващи тъканта на произведението. Умело и майсторски изграден и въздействащ текст с позитивен и жизнеутвърждаващ финал, в характерния за авторката стил.

    Чудесно, Из! Поздравление от мен!: Мисана

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...