Пробуждане
Светът приличаше на сън.
Хуан-Рамон Хименес
Казваха,
че революция
и ние вярвахме.
Оказа се поврат -
слънчев за едни,
тъмнокървав за други...
Затворите смениха обитателите си.
Отново бесилки,
разстрели,
терор.
Болката на новото копаеше гробове -
знайни и незнайни за децата ти,
Българийо!
Палачите казваха, че иде светлина,
а ние вярвахме сред мрака на заблудите.
Сменихме короната, иконите и вярата
с тъмните хоругви на омразата.
Изоставихме храма,
построихме мавзолеи за нови светии -
кланяхме се на тях
с нови молитви, пред нови реликви.
Мечтаехме за рая,
но пътят ни стигна до преизподнята
на отчуждението, измамата, неверието.
Всичко беше за добро,
но ние вече не вярвахме.
Вървяхме, но не вярвахме в пътя-
съмнение гризеше душите, сърцата,
живота:
до деветия кръг на ада.
Свещеници, пророци и нови богове
зовяха, че светлината е близо,
но ние бяхме ослепели.
Безброй библии сочеха пътя,
но ние не вярвахме!
Истината се оказа мираж без оазис!
И вярващите се питаха: Quo vadis?"
Заблудите смениха нови заблуди,
но ние все още не вярваме.
Остана само болката
от светлината на пробуждането.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Стойчо Станев Всички права запазени
