2.11.2022 г., 15:11 ч.  

Пробуждане 

  Поезия
298 6 12

Внезапно в мен почувствах бунт
и клетките ми се строиха.
Започва първият ми рунд. 
Преди да стъпя на тепиха.

 

Сирени вият и гърмят. 
"На щурм" - отвсякъде се чува. 
В небето бомбите валят.
Сърцето ми от страх бушува. 

 

Аз бяло знаме им развях. 
И моля жално за пощада. 
С какво - така и не разбрах? 

Приготвили ми даже клада.

 

Прииждат - яростни - бодат.
Нанасят първата ми рана. 
В далекото - отеква звук...
Събуждай се, че бой настана! 

 


Понякога никак не е лесно да заспиш. Но далеч по-трудно е да се пробудиш. 

© Виолета Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Хубаво е
  • Благодаря ти, Миночка.
    Спокойна вечер от мен
  • Хубав стих, наситен емоционално и с чувство. Хареса ми и те поздравявам, Вили!
  • Стойчо, Скити, много се радвам, че сте харесали. Поздрави от мен.
  • Вили, важното е, че винаги има пробуждане!
    Браво, за стиха!!!
  • Харесва ми!
    Поздравления, Виолета!
  • Благодаря на всички за подкрепата. Ето го доброто. Ето я човещината. Тук е
  • Виж тези непослушни клетки на какви хубави мисли
    те навеждат след стиха! Супер е!
    Поздрави! Успех!
  • Присъединявам се към Мари и Тони! Поздрави!
  • Дано да е така. Старая се. Просто при мен всичко става трудно. А и съм по-импулсивна. Бързам, все бързам. Много благодаря!
  • Интересна идея и стих! Впечатляваща образност! Поздравления!
  • Пешеш все по-хубаво, извайваш поетичната мисъл и показваш ниво! Радваш ме, Вили! Чета те с удоволствие и очаквам други прекрасни стихотворения от теб! Не спирай да вдигаш собствената си летва! Впечатляващо е!
Предложения
: ??:??