Внезапно в мен почувствах бунт
и клетките ми се строиха.
Започва първият ми рунд.
Преди да стъпя на тепиха.
Сирени вият и гърмят.
"На щурм" - отвсякъде се чува.
В небето бомбите валят.
Сърцето ми от страх бушува.
Аз бяло знаме им развях.
И моля жално за пощада.
С какво - така и не разбрах?
Приготвили ми даже клада.
Прииждат - яростни - бодат.
Нанасят първата ми рана.
В далекото - отеква звук...
Събуждай се, че бой настана!
Понякога никак не е лесно да заспиш. Но далеч по-трудно е да се пробудиш.
© Виолета Всички права запазени