Продавачът на сладолед
С количка бяла под чадър,
с нахлупен стар, голям каскет.
Минава всеки път, добър,
усмихнат продавач на сладолед.
В градинката под бряст ще спре,
челото с кърпа ще избърше.
Отморил ще извика от сърце –
"Насам, народе, сладолед, фрапе!"
Децата много го обичат,
стотинки жълти кътат във ръце.
След бялата количка тичат,
гласът им буди лятното небе.
За влюбените има сладолед,
но по-голям и по-замръзнал.
Нарича им го за късмет
с черешка на върха премръзнал.
Надвéчер покрай "Детски дом",
на портата сирачета стоят.
Изгребва целият бидон,
дарява сладолед с поклон.
Прибира се във тъмен сутерен,
нещата свои там нарежда.
Приляга в мрака уморен,
раздал на другите надежда.
Пловдив
31.08.2017 г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Хари Спасов Всички права запазени
