6.12.2024 г., 11:54

Продължавай да вървиш

329 1 3

на Ади,

Време е да пораснеш !

 

 

 

Остави чувствата,

вината забрави.

Погледни се в огледалото,

на себе си кажи:

- Човече, не си виновен,

прости си ти, прости .

Животът е такъв,

стани и продължи!

В живота всеки има роля.

Днес жертва е,

утре съдия.

Събери всичката си воля.

Кажи: Време е да продължа!

Това е пътят ми ,

той мен ме чака

и трябва да вървя.

Каквото и да става,

аз ще издържа.

По утъпкани пътеки

всеки може да върви.

Но , когато бос по камънака

път проправяш и кървиш.

Към миналото не поглеждай,

продължавай да вървиш.

Продължавай да катериш.

Толкоз близо е върха.

Там истината ще намериш.

и ще узнаеш,

че  щастието се ражда във беда.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Живко Делчев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • В пътя, в подстъпите към върха, е смисълът. Много точно си формулирал във финала на стиха си тази истина, Живко. Никак не е лесно в неистова самота да си Катерачът. Но алтернатива просто няма! Поздравление!
  • Имаш право. Най- трудното ,в този свят е, да уцелим баланса. И някак да напаснем световете, в които живеем. В случая става въпрос за представител на поколението на 2000 та година. Което аз наричам изгубено в технологиите.
  • Трудно е да убедиш друг,но трябва да опиташ.
    Поет ли:или си съпруг?Заедно не се вписват!

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...