15.04.2017 г., 8:27

Продължение...

453 0 0

149/Невръстен аз така се влюбих,

че се изгубих в любовта!

От този сън не се събудих,

докато влезна във света

и срещна мойте опоненти,

завистници и конкуренти,

край себе си и в дън света.

Аз възхвалявах  любовта!

На  злите хора на земята,

аз  по-късно се посветих

и огъня на моя стих,

за тяхна клада, сега смятам!

И така от ден на ден,

на всичко туй  бях посветен!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христо Славов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...