Продължение...

Poetry » Civic

454 0 0

149/Невръстен аз така се влюбих,

че се изгубих в любовта!

От този сън не се събудих,

докато влезна във света

и срещна мойте опоненти,

завистници и конкуренти,

край себе си и в дън света.

Аз възхвалявах любовта!

На злите хора на земята,

аз по-късно се посветих

и огъня на моя стих,

за тяхна клада, сега смятам!

И така от ден на ден,

на всичко туй бях посветен!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0