ПРОГЛЕЖДАНЕ
Не ми омръзна да тичам след тебе
и празни надежди насън да крада.
Все си мисля, оставаш моя жребий.
Макар че сърцето изгаря на клада...
Обичта по тебе раздавам с шепи.
Закован съм - оставаш моя кръст,
а очите ти защо остават слепи.
Ще прогледнеш, когато стана пръст...
© Мимо Николов Всички права запазени