anabet (Ани Атанасова) anabet (Ани Атанасова)
96
29.10.2009 г., 21:08

Програмирана да обичам

858 0 2

Всеки път
мислено се сбогувам -
събирам сили,
за да си простя...
А ти разбираш само
колко се вълнувам 
(страхувам се
сърцето си да нараня)

Всяка наша среща
е последна...
повтарям си го,
докато те погледна,
а после  чувствам
само тази потребност -
да запазя
миговете нежност...

Всеки ден
ти следваш програми,
живееш динамично,
без изненади...
Аз съм вечно неспокойна -
творя и разрушавам,
съзерцавам или тичам...

Програмирана съм
да обичам...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ани Атанасова Всички права запазени

Моля, оценете по съвест

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Поезия 4.1K 5.0

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Поезия 4.4K 5.0

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Поезия 4.1K 5.0

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Поезия 5.7K 5.0

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Поезия 5.6K 5.0

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Поезия 6.3K 4.9