Проклет да бъде този свят, задето те уби!
Покажете на хората около вас колко много ги обичате, защото понякога е твърде късно да го направим!
Да можех от кал отново да те сътворя
и в теб да вложа всичко най–човешко…
Да можех само, но едва ли бих могла…
Ръцете ти са стон, очите - вечност.
Във онзи миг излъган бе светът,
че без тебе всичко ще остане същото…
Животът е илюзия, по–жива е Смъртта,
която броди тихо и превзема къщите.
Да можех само... усмивката ти да родя,
за да запълня празното. Така боли…
Да можех само, но едва ли бих могла…
Проклет да бъде този свят, задето те уби!
В памет на Гери!!!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Сияна Георгиева Всички права запазени
