Произведението не е подходящо за лица под 18 години
Проклето време. Вият ветровете -
чакали скрили се в невидими комини.
Потомците на първата планета,
в която хищници отдавна пеят химни...
Един старик, от памперси вмирисан,
държи съдбата на света със своя шайка,
а друг - от тремора на Паркинсън орисан,
от танковете псува ни на майка.
Европа - бабичката за бехайнд готова,
кюлотите свалила е докрай за свирка.
Ще ни спаси ли конската подкова
и колко още ще търпиме ХараКирчо?
В последни времена сега живеем
и всеки дъжд със радиация дарява.
Дали напук на дявола ще оцелеем,
или със гайгеров брояч ще ни опяват...?
© Младен Мисана Всички права запазени
Сърдечно ви благодаря за чудесните коментари. Благодаря също за високите оценки, както и на онези от вас поставили текста ми в Любими.
Благодаря за Любими на Аладин, Елка Тодорова и Асенчо!
Бъдете здрави и вдъхновени, и възможно най-хубаво на големия празник Гергьовден!
Георги, дълбоко съм трогнат от подкрепата ти и от прекрасния ти коментар на есето ми "Първородният грях"! Утре е твоят Имен ден. Поздравявам те в аванс и нека името ти пребъдва с теб! Амин!