10.01.2011 г., 18:22

Проклятие

942 0 0

Всичко, каквото изрека

в този момент,

ще бъде проклятие,

затова по-добре да си мълча...

Но как да заглуша

стоновете на душата си,

когато любовта ми към теб

беше разпятие,

в което да се кълна...

... А тебе... те е страх

от моите клетви...

 

Затова –

дано щастие само ти донеса...

СЕГА И НАВЕКИ!!!

 

Така “проклетото” щастие...

някой ден при мен ще се върне,

но не “неприветлив и студен”,

а радостен и свещен!

ДАЛИ тогава

сърцето ти да ме потърси?!?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ивайла Славова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...