selena-crystal (Ивайла Славова)
27

Jan 10, 2011, 6:22 PM

Проклятие

Poetry » Love

945 0 0

Всичко, каквото изрека

в този момент,

ще бъде проклятие,

затова по-добре да си мълча...

Но как да заглуша

стоновете на душата си,

когато любовта ми към теб

беше разпятие,

в което да се кълна...

... А тебе... те е страх

от моите клетви...

Затова –

дано щастие само ти донеса...

СЕГА И НАВЕКИ!!!

Така “проклетото” щастие...

някой ден при мен ще се върне,

но не “неприветлив и студен”,

а радостен и свещен!

ДАЛИ тогава

сърцето ти да ме потърси?!?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4.1K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0