selena-crystal (Ивайла Славова)
27

Jan 10, 2011, 6:22 PM

Проклятие

Poetry » Love

950 0 0

Всичко, каквото изрека

в този момент,

ще бъде проклятие,

затова по-добре да си мълча...

Но как да заглуша

стоновете на душата си,

когато любовта ми към теб

беше разпятие,

в което да се кълна...

... А тебе... те е страх

от моите клетви...

Затова –

дано щастие само ти донеса...

СЕГА И НАВЕКИ!!!

Така “проклетото” щастие...

някой ден при мен ще се върне,

но не “неприветлив и студен”,

а радостен и свещен!

ДАЛИ тогава

сърцето ти да ме потърси?!?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0