23.03.2015 г., 23:15

Пролет

706 0 0

    ПРОЛЕТ

 

 

Ето, че пристигна вече тя!

Чакана, желана като любовта!

Веригите на Зимата разбила

със животворната си сила!

 

Пристигна плахо, тихо тя пристъпи,

макар и неохотно Зимата отстъпи!

И ето, слънцето в небето заблестя,

с усмивка топла тук е Пролетта!

 

Да, с дъха си тя опиянява,

младост и сила на всички дарява!

Тогава усетих ритъм аз нов,

разбрах, че тук отново си Любов!

 

Тъгата някъде дълбоко скрих,

щом в ранна пролет тебе открих!

Болка и щастие пак се сляха,

сърцата наши в едно затуптяха!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Марин Маринов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...