23.03.2017 г., 15:25

Пролет

1.8K 7 6

Разнежен вятър мислите целува,

а утрото пропуква моя сън,

усмихвам се, душата ми ликува

- Привет сърце, виж пролет е навън!

 

Повдига зимата полите тежки,

прибира в скрина бялата си прелест,

в очакване на дните знойни, жежки

цъфти надежда със априлска свежест.

 

Наднича любовта ми тъй свенливо

през миглите на първото кокиче, 

искри земята приказно, красиво,

щастлива, като влюбено момиче.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Доника Стоянова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...