Разнежен вятър мислите целува,
а утрото пропуква моя сън,
усмихвам се, душата ми ликува
- Привет сърце, виж пролет е навън!
Повдига зимата полите тежки,
прибира в скрина бялата си прелест,
в очакване на дните знойни, жежки
цъфти надежда със априлска свежест.
Наднича любовта ми тъй свенливо
през миглите на първото кокиче,
искри земята приказно, красиво,
щастлива, като влюбено момиче.
© Доника Стоянова All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
