Разнежен вятър мислите целува,
а утрото пропуква моя сън,
усмихвам се, душата ми ликува
- Привет сърце, виж пролет е навън!
Повдига зимата полите тежки,
прибира в скрина бялата си прелест,
в очакване на дните знойни, жежки
цъфти надежда със априлска свежест.
Наднича любовта ми тъй свенливо
през миглите на първото кокиче,
искри земята приказно, красиво,
щастлива, като влюбено момиче.
© Доника Стоянова All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
