Пролет
Пролетта е тука!
С невидима ръка
рисува- листа, трева и пъпка.
С целувка топла, разтопен снега
потече весело в капчука
и взе - последна прошка.
Мъглата вдигна своите платна
и вятърът се кротна.
Любовно шепне кръглата луна,
и нежно земята целуна,
приспа птичите гнезда
със звездна милувка.
И щъркелът не закъсня,
поправя старото гнездо-
прашно и угнило.
Земята цяла засия
с черга пъстра от цветя
и нашите сърца от обич пак туптят.
Да бъде вечна пролет!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Василка Ябанджиева Всички права запазени
