24.02.2018 г., 19:34 ч.

Пролет 

  Поезия » Пейзажна
506 6 10

Пролетта е тука! 

С невидима ръка

рисува- листа, трева и пъпка. 

С целувка топла, разтопен снега

потече весело в капчука

и взе - последна прошка.

Мъглата вдигна своите платна

и вятърът се кротна.

Любовно шепне кръглата луна, 

и нежно земята целуна, 

приспа птичите гнезда

със звездна милувка. 

И щъркелът не закъсня, 

поправя старото гнездо-

прашно и угнило. 

Земята цяла засия

с черга пъстра от цветя

и нашите сърца от обич пак туптят.

Да бъде вечна пролет! 

 

© Василка Ябанджиева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??