Пролет като есен
Сълзи небето, пролет като есен.
Един сезон тъжовен и унил.
Да беше песен, ах да беше песен,
в сърцето си да бе я съхранил.
А то ридание от болка и от липса,
а то сезон, от дъжд и самота...
Сълзи небето, пролет като есен
и в нея аз - изплакана сълза.
И даже Бог е мъничко отнесен,
забравил да направи пролетта.
Насред небето Месеца обесен.
Звездите оплаквачки... Тъмнина
и ти пронизваш сънните картини,
навярно неразбиращ от любов.
Дарих те с детство, минаха години
и пак порасна, жаден за живот.
Сега си силен, хайде построи ги,
ако не можеш прости си ги измисли!
От тебе искам пролетни дантели,
едно крило, че моето кърви.
Мълчиш... това е твойта песен
И вятъра утихна. Да послуша!
Омразен дъжд и кестенова есен.
Изплаках се, сега ме чака суша...
© Евгения Илиева Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Чета си го откакто е излязло и все не намирам точните думи...
Ще се връщам със сигурност пак и пак.
Много ми харесва! -
Хареса ми!а то сезон, от дъжд и самота...
-
Хареса ми!!!
Поздрави!!! -
!
Поздрави!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Звездите оплаквачки... Тъмнина
и ти пронизваш сънните картини,
навярно неразбиращ от любов."
..................................................
Уникални и силно въздействащи метафори!
Докосващ сърцето елегичен стих!
ПОЗДРАВИ!