Пролет като есен
Сълзи небето, пролет като есен.
Един сезон тъжовен и унил.
Да беше песен, ах да беше песен,
в сърцето си да бе я съхранил.
А то ридание от болка и от липса,
а то сезон, от дъжд и самота...
Сълзи небето, пролет като есен
и в нея аз - изплакана сълза.
И даже Бог е мъничко отнесен,
забравил да направи пролетта.
Насред небето Месеца обесен.
Звездите оплаквачки... Тъмнина
и ти пронизваш сънните картини,
навярно неразбиращ от любов.
Дарих те с детство, минаха години
и пак порасна, жаден за живот.
Сега си силен, хайде построи ги,
ако не можеш прости си ги измисли!
От тебе искам пролетни дантели,
едно крило, че моето кърви.
Мълчиш... това е твойта песен
И вятъра утихна. Да послуша!
Омразен дъжд и кестенова есен.
Изплаках се, сега ме чака суша...
© Евгения Илиева All rights reserved.
