20.06.2023 г., 12:29

Пролетен делириум

405 4 8

ПРОЛЕТЕН ДЕЛИРИУМ

 

Сън сънуват пейчиците в парка –

как ще се накипрят във зелено,

как среднощ опърпаната арка

люлякът с дихания превзема.

 

Топнала писеца си в златисто,

светлината пак ще се разпише.

И тревици – с дъхче напористо,

вятъра ще учат как да диша,

 

Почне ли – дантелена, росата

перлички да ниже търпеливо,

туй е знак, че има нейде лято,

че съм тук и че съм още жива.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентина Йотова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...