ПРОЛЕТЕН ДЕЛИРИУМ
Сън сънуват пейчиците в парка –
как ще се накипрят във зелено,
как среднощ опърпаната арка
люлякът с дихания превзема.
Топнала писеца си в златисто,
светлината пак ще се разпише.
И тревици – с дъхче напористо,
вятъра ще учат как да диша,
Почне ли – дантелена, росата
перлички да ниже търпеливо,
туй е знак, че има нейде лято,
че съм тук и че съм още жива.
© Валентина Йотова All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
