ПРОЛЕТЕН ДЕЛИРИУМ
Сън сънуват пейчиците в парка –
как ще се накипрят във зелено,
как среднощ опърпаната арка
люлякът с дихания превзема.
Топнала писеца си в златисто,
светлината пак ще се разпише.
И тревици – с дъхче напористо,
вятъра ще учат как да диша,
Почне ли – дантелена, росата
перлички да ниже търпеливо,
туй е знак, че има нейде лято,
че съм тук и че съм още жива.
© Валентина Йотова All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
